[spacer height="20px"]

Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Левски – имена, с които е известен Апостолът на свободата. Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един от най-дейните българи в борбата за освобождение на България от турско робство.

[spacer height="20px"]

"Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме."

[spacer height="10px"]

"Днешният век е век на свободата."

[spacer height="10px"]

"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си."

[spacer height="10px"]

"На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел."

[spacer height="10px"]

"С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите."

[spacer height="10px"]

"Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори."

[spacer height="10px"]

"Дела трябват, а не думи."

[spacer height="10px"]

"Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си."

[spacer height="10px"]

"Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а - царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.“

[spacer height="10px"]

"За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."

[spacer height="10px"]

"Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи."

[spacer height="10px"]

"Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си."

[spacer height="20px"]

[spacer height="20px"]

Кратка биография

Васил Иванов Кунчeв е роден на 18 юли (6 юли по стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър и две сестри - Яна и Марийка.

Започнал учението си в килийното училище в Карлово и карловското взаимно училище. Баща му умира рано и 14 годишния Васил, заедно с братята си, поема отговорността да помага в изхранването на семейството.

От 1852 г. е послушник при вуйчо си - архимандрит Василий в Хилендарския манастир. За кратко време е продължил образованието си в Стара Загора.

През 1858 г. приел монашеството в Сопотския манастир под името Игнатий, а през 1859 г. е ръкоположен от пловдивският митрополит Паисий за йеродякон.

През 1862 г. Васил Левски заминал за Белград, за да се включи в Първата българска легия на Раковски. Там получил името Левски.

След разтуряне на легията се завърнал в Българско и известно време бил учител в с. Войнягово, а по-късно в добруджанското село Еникьой.

В началото на 1867 г., Левски се отправил за Букурещ и се свързал с Раковски. По негова препоръка бил избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След тримесечен поход по Стара планина четата преминала в Сърбия, а Левски заминал за Белград.

По-късно се записал във Втората българска легия, организирана от дейците на Добродетелната дружина, но разтурянето на легията осуетило плановете за вдигане на въоръжено въстание в българските земи. Последвал и неуспехът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През декември 1868 г., Левски заминал за Цариград и оттам преминал в Българско, за да набере информация за реалното състояние на политическите настроения в страната. Завърнал се в Букурещ през март 1869 г. и пристъпил към подготовката на втората си обиколка.

Втората обиколка на Левски започнала на 1 май 1869 г. и завършила на 26 август. За около четири месеца Левски преминал през редица селища из Дунавския вилает и в Южна България, срещнал се с много от своите стари познати, намерил съмишленици сред изявени млади учители, търговци, читалищни деятели.

По време на втората обиколка Левски създал в Плевен, Ловеч, Карлово, Сопот и други селища из вътрешността на страната и първите революционни комитети в България.

След завръщането си в Букурещ взел участие в изграждането на БРЦК. През пролетта на 1870 г. отново се прехвърлил в Българско.

За около година и половина Васил Левски успял да изгради широка нелегална комитетска мрежа, обхващаща цялата територия на страната.

През 1872 година на Общо събрание на БРЦК били приети програма и устав и избран Любен Каравелов за председател. Любен Каравелов посочил Кириак Цанков за подпредседател на комитета, Олимпи Панов за секретар, Димитър Ценович за касиер, а Васил Левски и Панайот Хитов за членове. Левски получил и специално пълномощно да представлява Централния комитет „навсякъде и във всичко”.

След Общото събрание Левски се завърнал в Българско и пристъпил към промени във Вътрешната революционна организация, налагащи се от новия устав на БРЦК. През 1872 г. по инициатива на дейци в Тетевенско и Етрополско било планирано нападение над турската поща в проход Арабаконак. Под ръководството на Димитър Общи на 22 септември 1972 г. акцията била осъществена, но турската полиция разкрила участниците и ги арестувала.

Направените признания по време на разпитите довели до арестуването на десетки комитетски дейци, между които и Димитър Общи и осъждането им в София на извънреден съдебен процес.

На път за Румъния, Васил Левски бил заловен в ханчето на с. Къкрина, Ловешко и изправен пред съда в София.

На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. Васил Левски бил обесен.