Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Левски – имена, с които е известен Апостолът на свободата. Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един от най-дейните българи в борбата за освобождение на България от турско робство.

"Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме."

"Днешният век е век на свободата."

"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си."

"На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел."

"С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите."

"Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори."

"Дела трябват, а не думи."

"Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си."

"Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а - царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.“

"За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."

"Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи."

"Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си."

Кратка биография

Васил Иванов Кунчeв е роден на 18 юли (6 юли по стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър и две сестри - Яна и Марийка.

Започнал учението си в килийното училище в Карлово и карловското взаимно училище. Баща му умира рано и 14 годишния Васил, заедно с братята си, поема отговорността да помага в изхранването на семейството.

От 1852 г. е послушник при вуйчо си - архимандрит Василий в Хилендарския манастир. За кратко време е продължил образованието си в Стара Загора.

През 1858 г. приел монашеството в Сопотския манастир под името Игнатий, а през 1859 г. е ръкоположен от пловдивският митрополит Паисий за йеродякон.

През 1862 г. Васил Левски заминал за Белград, за да се включи в Първата българска легия на Раковски. Там получил името Левски.

След разтуряне на легията се завърнал в Българско и известно време бил учител в с. Войнягово, а по-късно в добруджанското село Еникьой.

В началото на 1867 г., Левски се отправил за Букурещ и се свързал с Раковски. По негова препоръка бил избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След тримесечен поход по Стара планина четата преминала в Сърбия, а Левски заминал за Белград.

По-късно се записал във Втората българска легия, организирана от дейците на Добродетелната дружина, но разтурянето на легията осуетило плановете за вдигане на въоръжено въстание в българските земи. Последвал и неуспехът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През декември 1868 г., Левски заминал за Цариград и оттам преминал в Българско, за да набере информация за реалното състояние на политическите настроения в страната. Завърнал се в Букурещ през март 1869 г. и пристъпил към подготовката на втората си обиколка.

Втората обиколка на Левски започнала на 1 май 1869 г. и завършила на 26 август. За около четири месеца Левски преминал през редица селища из Дунавския вилает и в Южна България, срещнал се с много от своите стари познати, намерил съмишленици сред изявени млади учители, търговци, читалищни деятели.

По време на втората обиколка Левски създал в Плевен, Ловеч, Карлово, Сопот и други селища из вътрешността на страната и първите революционни комитети в България.

След завръщането си в Букурещ взел участие в изграждането на БРЦК. През пролетта на 1870 г. отново се прехвърлил в Българско.

За около година и половина Васил Левски успял да изгради широка нелегална комитетска мрежа, обхващаща цялата територия на страната.

През 1872 година на Общо събрание на БРЦК били приети програма и устав и избран Любен Каравелов за председател. Любен Каравелов посочил Кириак Цанков за подпредседател на комитета, Олимпи Панов за секретар, Димитър Ценович за касиер, а Васил Левски и Панайот Хитов за членове. Левски получил и специално пълномощно да представлява Централния комитет „навсякъде и във всичко”.

След Общото събрание Левски се завърнал в Българско и пристъпил към промени във Вътрешната революционна организация, налагащи се от новия устав на БРЦК. През 1872 г. по инициатива на дейци в Тетевенско и Етрополско било планирано нападение над турската поща в проход Арабаконак. Под ръководството на Димитър Общи на 22 септември 1972 г. акцията била осъществена, но турската полиция разкрила участниците и ги арестувала.

Направените признания по време на разпитите довели до арестуването на десетки комитетски дейци, между които и Димитър Общи и осъждането им в София на извънреден съдебен процес.

На път за Румъния, Васил Левски бил заловен в ханчето на с. Къкрина, Ловешко и изправен пред съда в София.

На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. Васил Левски бил обесен.