"Да си царица е служба като всяка друга."

По време на венчавката на Фердинант и Елеонора, Мария Павловна отбелязва, че „Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България”. Това се оказва пророческо.

Като българска царица Елеонора извършва много благотворителни актове и добри дела, които й спечелват любовта на народа. 

Дарява сватбения си подарък

Една от първите прояви на благотворителност на българската царица изненадва всички. Тя дарява сватбения си подарък в размер на 150 000 лв. за построяване на детски санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.

Благотворителна дейност

През 1910 г. е учреден благотворителен фонд на нейно име. С нейна помощ се построяват сиропиталища и ясли, безплатни ученически и детски трапезарии, болници, и сестрински училища. Тя дарява и 30 000 лв. за изграждането на Интернат за слепи и глухонеми деца. През същата година в големия салон на Офицерския клуб в София Елеонора учредява първата благотворителна структура в България - дружество „Самарянка“. В него вземат участие над 400 жени, а целите му са предоставяне на хуманитарна помощ както в мирно, така и във военно време. Царицата е също така един от основните дарители на Българския Червен кръст. Когато журналистите я питат за нейната неуморна работа в помощ на нуждаещите се, тя отговаря: „Да си царица е служба като всяка друга. Пък и царицата е такава само в Двореца“.

Спасява ранени по време на Междусъюзническата война

Един от най-тежките периоди за Елеонора се развива по време на Междусъюзническата война през 1913.

Когато гърците настъпват край Кресна, Фердинанд изпраща заповед българските войници да се оттеглят, а болницата в района, в която има над 160 ранени да бъде изоставена на милостта на врага. По това време в нея е самата Елеонора, която за първи и единствен път в живота си се възползва от своето положение и дава контра-заповед на войниците. Тя заповядва на полковник Атанасов да й осигури преграден огън и успява да измъкне и спаси ранените. Българската и световната преса гръмват. В родината я наричат „майка на фронтоваците“, а в Европа - „коронованият ангел“. Фердинанд е бесен, но по настояване на фронтоваците и техните командири, той награждава царица Елеонора с Военен кръст „За храброст“ - ІV ст., без мечове.

Финансира реставрирането на Боянската църква

През Х-ХI в. в подножието на Витоша е изградена малка кръстокуполна църква. Два века по-късно тя е разширена с притвор и малък параклис. В Боянската църква може да се види първото изображение на свети Иван Рилски. През 1979 г. църквата е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

През пролетта на 1912 г. жителите на Бояна искат да съборят храма. Те знаят, че е от времето на Асеневци, но належащите нужди са за по-голяма църква, която да побира увеличилото се население. Когато царица Елеонора разбира какво искат да направят жителите на Бояна, с лични средства купува друг парцел, на който жителите да строят нов храм и  плаща за реставрирането на Боянската църква.

Кратка биография

Елеонора Каролина Гаспарина Луиза е родена на 22 август 1860 г. в Требшен (дн. Полша). Баща й Хайнрих IV е княз на Ройс-Кьостриц и кралски пруски генерал от кавалерията. Майка й Луиза е принцеса на Саксония-Алтенбург и на Ройс-Кьостриц. Фамилията Ройс е от малките благороднически родове в Европа. Елеонора има брат – Хайнрих и по-малка сестра – Елисавета.

Още от малка тя се проявява като изключително добра ученичка. Усвоява френски, немски, английски и руски език. Обучението й включва както часове по музика, литература и рисуване, така и по езда и бродиране. За първи път Елеонора отказва брак, когато е на 14 години, а по-късно тя отхвърля и още две предложения.

На 17 години Елеонора среща голямата си и единствена любов - граф Марк Александрович Оспени, докато е на гости на своята братовчедка Мария Павловна, съпруга на Великия княз Владимир. Тя и Марк се сгодяват, но само няколко месеца по-късно той загива край Плевен по време на Руско-турската война.

Елеонора се посвещава на грижата за болните. Тя завършва курс за милосърдни сестри и се записва в редиците на Червения кръст. Когато се дипломира, тя създава към двореца Фон Ройс импровизирана болница за сирачета.

Пресата започва да я описва като „милостива“ и „милосърдна“, а портретът й в униформа на Червения кръст стига дори до британските печатни издания. Когато през 1904 г. избухва Руско-японската война Елеонора заминава на фронта като старша сестра. Тя полага всеотдайни грижи за войниците и впечатлява всички с качествата си. След войната тя е наградена за безкористната си работа от руския император Николай II с ордена „св. Анна“.

В началото на ХХ в. по тогавашните стандарти Елеонора е вече стара мома, но братовчедка й Мария Павловна не мисли да остави нещата по този начин. Тя се възползва от своя визита в България и предлага Ела за годеница на наскоро овдовелия български княз Фердинанд. Той не е очарован, но майка му – княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска настоява, че невръстните му деца имат нужда от майка, а и той от съпруга.

През 1908 г. Фердинанд и Елеонора се вричат един на друг и "Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България".